Избори в Германия – коя е крайнодясната партия в Германия
Алтернатива за Германия (AfD)
Алтернатива за Германия (AfD) е крайнодясна политическа партия в Германия, известна със своята радикална и националистическа позиция.
Основана през 2013 г., партията първоначално се фокусира върху противопоставянето на спасителните мерки за страните, изпитващи затруднения в дълговата криза в еврозоната – ход, който тогавашният канцлер Ангела Меркел определя като „безалтернативен“.
Тази позиция печели на партията репутацията на „партия на професорите“, отразявайки ранното ѝ ръководство от представители на академичните среди. Партията обаче бързо развива силна антисистемна идентичност и оттогава все повече се радикализира.
Оригини и ранни години на AfD
AfD е създадена през април 2013 г. от лица, сред които Александър Гауланд и Бернд Луке, които са бивши членове на Християндемократическия съюз (ХДС).
Първоначалната цел на партията е да се противопостави на политиките на еврозоната, като се позиционира като дясна и умерено евроскептична алтернатива на дясноцентристкия, но проевропейски ХДС.
С течение на времето идеологията на партията се измества към по-крайни позиции, включително противопоставяне на имиграцията и исляма.
Повишаване на известността и радикализация
AfD набира значителна скорост през 2015 г. след решението на канцлера Меркел да допусне голям брой мигранти в Германия.
Този ход ускорява растежа на партията и на националните избори през 2017 г. тя печели 12,6 % от гласовете, осигурявайки си места в германския парламент за първи път. Радикализацията на партията продължи, като тя се фокусира върху въпроси като миграцията, исляма и политиките на Европейския съюз.
Тя също така възприема силна националистическа и фолксвагенска позиция, която е критикувана заради потенциала ѝ да подкопае демократичните ценности.
Съществуваща позиция и противоречия
Днес AfD е представена в 14 от 16-те законодателни органа на германските провинции и има значително присъствие в Европейския парламент.
Партията е свързвана с крайно десни националистически движения и е обвинявана в ксенофобска и ислямофобска реторика.
Нейните клонове в три източни провинции са определени от германската агенция за вътрешно разузнаване като „доказано десни екстремистки“ групи. Въпреки тези противоречия AfD остава значителна сила в германската политика, особено сред младите избиратели, които са привлечени от нейната антисистемна позиция и радикален език.
Лидерство и идеология
AfD е имала няколко лидери, включително Йорг Мойтен, който подава оставка през 2022 г., позовавайки се на радикализацията и тоталитарните тенденции на партията. Сегашното ръководство на партията е известно със силната си националистическа и антиимигрантска позиция. Алис Вайдел, първият кандидат на партията за канцлер, възприема термина „ремиграция“, призовавайки за мащабни депортации на хора без законно право да бъдат в Германия.
Партията се застъпва и за незабавна отмяна на санкциите срещу Русия и се противопоставя на доставките на оръжие за Украйна.
Международни връзки и подкрепа
AfD намира подкрепа сред крайно десните партии в други европейски държави, включително Австрийската партия на свободата и Националния рали във Франция.
Тя обаче не е част от групата на Патриоти за Европа в Европейския парламент поради противоречия в миналото. Партията получи подкрепа и от милиардера Елон Мъск, който заяви, че „само AfD може да спаси Германия“. Тази подкрепа предизвика спорове и дебати относно влиянието и легитимността на партията.
Предизвикателства и бъдещи перспективи
Въпреки силното си представяне на последните избори AfD е изправена пред значителни предизвикателства. Екстремистката идеология на партията и връзките ѝ с десни националистически движения предизвикват опасения относно потенциала ѝ да подкопае демократичните ценности.
Агенцията за вътрешно разузнаване на Германия продължава да наблюдава партията по подозрения за десен екстремизъм.
Тъй като партията се подготвя за бъдещи избори, предстои да видим дали радикалната ѝ позиция ще продължи да намира отклик сред избирателите или ще се сблъска с повишен контрол и опозиция.
